Езикови пътечки

В момента чета „Ако това е ваша земя, къде са вашите предания“ [100]*. Макар че съм в началото, книгата обещава да ми е доста интересна, понеже броди из интересуващи ме напоследък теми.

Днес в нея попаднах на пояснение за произхода на думата варварски:

Думата варварски за пръв път е въведена от гърците, за да опишат персийците, които не говорели гръцки. Вероятно са заеквали, говорейки, и е звучало bar-bar-ic (варварски). Освен това са изглеждали различно, държали са се чудато и обредите им са били странни. Не са били непременно нецивилизовани, просто не са били гърци.

Оригиналът на книгата е на английски и може би авторът няма как да знае, че на нашия език празното бърборене може да се предаде и с междуметието бър-бър, което вероятно е по-точно пояснява произхода на варварски (т.е. бърборещ неразбираемо), а не че са заеквали. Подчертавам, че това може би е само хрумване, нямам представа наистина ли е така.

Всъщност разделът, в който се среща горния цитат, на български е озаглавен именно „Бърборковци“…

Друга дрянка от този дол е думата немци, с която в нашия език често наричаме жителите и езика на Германия. В някаква художествено историческа книга бях чел, че всъщност славяните са нарекли немците така по доста сходна причина. Славяните не разбирали езика им, което ефективно превръщало за тях немците в „неми“, т.е. неумеещи да говорят. Въпреки че определено си говорят хората, ама нали не е на славянски…

Интересно как езикът се оказва един от основните белези, които хората ползват, за да си създават настроения за разделение, а в някои по-остри случаи дори на нетърпимост… Всъщност книгата е посветена именно на търсенето на общо становище и преодоляването на културните различия между хората.

_________
* Вж. [100] в литературата