Езикови пътечки

Английският по случайност се оказа третият език, с който се срещнах след българския, руския и френския. На фона на тези три езика, едно от първите неща, които ми направиха впечатление в английския, бяха твърде еднаквите форми на глаголите за различните лица. За сегашно просто време например, само формата за трето лице се отличава от останалите. Интересно как такива малки дребни факти стават извор на забавни (ъъъъ и дразнещи понякога) недоразумения.

При превода на софтуерен интерфейс или документация например английският оригинал често изпъстрен с многобройни местоимения you и your.
Да речем:

You can discard your changes simply by closing your browser.

Изненадващо често това може да се види преведно така:

Вие можете да пренебрегнете вашите промени като просто затворите вашия браузър.

По няколко причини това звучи твърде тромаво и неестествено — сякаш е на английски език, макар и написано с български думи. Но какво можем да направим?

Финт 1: Пропускаме местоимението благодарение на формата на глагола

На български формите на глаголите са различни за различните лица. Когато казваме „можете“, някак си много звънливо се усеща, че именно „вие можете“. Просто „можете“ носи това „вие“ в себе си. На английски финтът няма как да стане, понеже — както споменахме — не можем по глаголната форма да разпознаем лицето.

Така нашият пример става такъв:

Можете да пренебрегнете вашите промени просто като затворите вашия браузър.

Повечето чисто български филми и по-старите филми с български превод (т.е. съставяни от езиково по-подготвени люде) завършват например така

Гледахте игралния филм „Заглавие-на-филм“

Много често обаче в съвременни преводи на филми и предавания ще видите излишно тромав финален надпис от типа:

Вие гледахте игралния филм „Заглавие на филм“

Също и след рекламно прекъсване на филм отново се изписва излишно „вие“:

Вие гледате „Д-р Хаус“

Вместо просто*:

Гледате „Д-р Хаус“

Изглежда всичко това се случва поради сляпо копиране и поддаване на английското влияние.
А може би дори:

„Д-р Хаус“
(заедно с кавичките)

Но да не прекаляваме
Та, да се върнем на нашия пример и да видим можем ли да го облекчим още?

Финт 2: Пропускаме местоимението благодарение на определителен член

Обикновено на български език в хода на текста става ясно кое чие е. В нашия пример много вероятно вече се е изяснило, че потребителят е правил някакви промени. Сега му се казва как те могат да бъдат пренебрегнати. Затова те стават просто „промените“, няма нужда да са „вашите промени“, нито „направените от вас промени“:

Можете да пренебрегнете промените просто като затворите вашия браузър.

Финт 3: Възвратно местоимение

Когато действието на подлога не пада върху друго лице или предмет (допълнение), а се възвръща върху [предмет на] подлога, можем да ползваме възвратно лично местоимение.*

T.e. в случая вместо „затворете вашия браузър“ спокойно можем да ползваме „затворете своя браузър“ или „затворете браузъра си„:

Можете да пренебрегнете промените просто като затворите своя браузър.
Можете да пренебрегнете промените просто като затворите браузъра си.

Предоверяването и сляпото следване на английския оригинал ражда тромави примери като следния, който е плъзнал из всички банкомати в България:

Вземете Вашата карта

Петър Пашов** ясно посочва, че подобни примери формално са „допустими“, но „се дава предимство“ на:

Вземете своята карта
Вземете картата си

Не знам за вашето , но моето езиково чувство много енергично кима към възвратните местоимения.

А защо не още веднъж с финт 2 да изпуснем притежателното местоимение:

Можете да пренебрегнете промените просто като затворите браузъра.

Все пак е достатъчно ясно, че няма да идете да затворите браузъра на съседа си. Ясно е кой/чий браузър ще затворите. Просто на английски поредпочитат да кажат close your browser. Представете си, че някой англичанин каже „close the browser of yours“ — формално може и някакси да е допустимо, но дори за нас звучи доста смахнато.

Истинският финт: Претворете го

Може би най-истинският финт, който (даже несъзнателно) ще съчетае най-гот всички възможни финтове, е следният:

1. Прочетете английския оригинал.
2. Осмислете го.
3. Кажете го на чисто със свои думи.
4. Запазете смисъла.
5. Опирайте се на контекста, предоставен не само от текущото изречение, но и от целия околен текст.

Това вече прави чудеса:

За да се откажете от промените, просто затворете браузъра.

_________
* Вж. [2], стр. 104, цитатът тук е частично изменен, но духът му е запазен
** Вж. [2], стр. 107